The The Preslav Council of 893 in modern historiography
DOI:
https://doi.org/10.15633/ochc.1071Keywords:
The Preslav Council, Regino of Prüm, Vladimir Rasate, historiographyAbstract
In this paper the events that took place in Bulgaria in the first years after the removal of the monastery old prince Boris Michael, during the reign of his son Vladimir Rasate are discussed. The events are difficult to reconstruction and their interpretation often caused controversies and contradictions in historiography. The only detailed testimony concerning the policy of Vladimir Rasate and his dethronement in 893 is placed in the German chronicle compiled around 908 by Regino the abbot of the Prüm monastery in Lorraine which is the subject of the analysis.
References
Александров Е., Интронизирането на княз Симеон – 893 г., «Palaeobulgarica» XV (1991) № 3, с. 10–17.
Алексеев А., Текстология славянской библии, Санкт-Петербург 1999.
Ангелов Д., Образуване на българската народност, Второ преработено и допълнено издание, София 1981.
Андреев Й., Народните събори в политическия живот на Първата българска държава, «Исторически преглед» 1971 № 4, с. 100–101.
Андреев Й., Йоан Екзарх и някои въпроси във връзка с наследяването на царската власт в средновековна България, [в:] Преславска книжовна школа, Т. 1., София 1995, с. 308–316.
Божилов И., Цар Симеон Велики (893–927): Златният век на средновековна България, София 1983.
Божилов И., Владимир (Расате), [в:] Кирило-Методиевска енциклопедия, Т. I. София 1985.
Божилов И., Седем етюда по Средновековна история, София 1995.
Божилов И., Гюзелев В. История на средновековна България VII-XIV век, София 1999.
Бояджиев А., Св. Климент Охридски и кирилицата, [в:] Климент Охридски – живот и дело, София 2000, с. 86–111 (Кирило-Методиевски студии, 13).
Гильфердинг А., Собрание сочинений, Т. I., Санкт-Петербург 1868.
Георгиев Е., Разцветът на българската литература в IX-Х в., София 1962.
Голубинский Е., Краткий очерк истории православных церквей Болгарской, Сербской и Румынской или Молдо-Валашской, Москва 1871.
Гюзелев В., Княз Борис I. България през втората половина на IX в., София 1969.
Добрев И., Кирило-методиевите ученици през първите години след пристигането им в България (886–893), [в:] Изследвания по кирило-методиевистика, София 1985, с. 155–159.
Драгова Н., Нов прочит на епископската титулатура на св. Климент, [в:] Българи в Италия и италианци в България. Приноси, София 1997.
Дринов М., Южные славяне и Византия в Х веке, «Чтения в Императорском Обществе Истории и Древностей Российских при Московском Университете» 1875 № 3.
Дринов, М. Избрани съчинения, Т. I. Трудове по българска и славянска история, София 1971.
Дуйчев И., Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България, София 1972.
Златарски В., Страници из старата културна история на българите, [в:] Сборник в чест и в памет на Луи Леже 1843–1923, София 1925.
Златарски В., Образуване на българската народност, «Българска историческа библиотека» 1 (1928) Т. I, с. 107–110.
Златарски В., Държавно-политическите идеи на цар Симеона, «Летопис на Българската академия на науките» Т. XII (1928/ 1929), София 1931, с. 195.
Златарски В., История на българската държава през средните векове. Т. I. История на Първото българско царство, Ч. 2. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852–1018), Под ред. на П. Петров, София 1971.
Илиев И., Управлението на княз Расате (Владимир) (889–893). Един неуспешен опит за европейска преориентация във външната политика на България, [в:] Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване, София 2002, с. 407–410.
Ильинский Г., Где, когда, кем и с какою целью глаголица была заменена «кириллицей»?, «Byzantinoslavica» III (1931), с. 87.
Иречек К., История болгар, Одесса 1878.
Каймакамова М., Старобългарската летописна традиция и «Повесть временных лет», [в:] Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев, София 1980, с. 214–215.
Калиганов И., Болгарская литература, [в:] История литератур западных и южных славян, Т. I. Москва 1997.
Калоянов А., Славянската православна цивилизация. Началото: 28 март 894 г., Плиска, Велико Търново 2007.
Кочев Н., Народният събор в Преслав през 893/4 г., [в:] 1100 години Велики Преслав, Т. 1. Отг. ред. Т. Тотев, Шумен 1995, с. 52.
Кочев Н., Имало ли е Народен събор в Преслав през 893–894 г., «Духовна култура» 1993, с. 27.
Кирилло-Мефодиевский сборник. В память о совершившемся тысящелетии славянской письменности и христианства в России, изданный М. Погодиным. Москва 1865.
Лавров П., Кирило та Методiй в давньо-слов’янському письменствi (Розвiдка), Київ 1928.
Лопарев Х., Чудо Святого Георгия о болгарине. Памятник византийской, переводной, литературы, Санкт-Петербург 1894 (Памятники древней письменности ИОЛДП, 100).
Љетопис попа Дукљанина. Увод, превод и коментар С. Миjушковић, Титоград 1967.
Мутафчиев П., История на българския народ (681–1323), Под ред. на В. Гюзелев, София 1986.
Николов А., Политическа мисъл в ранносредзновековна България (средата на IX – края на Х век), София 2006.
Николов Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII-началото на XI век), София 2005.
Палаузов С., Век болгарского царя Симеона, Санкт-Петербург 1852.
Полывянный Д., Культурное своеобразие средневековой Болгарии в контексте византийско-славянской общности IX–XIV веков, Иваново 2000.
Помен за миналото, урок за настоящето, «Зора» Х (15 V 1929) № 2959.
Славова Т., Глаголическата традиция и Преславската книжнина, «Palaeobulgarica» XXIII (1999) № 1, с. 35–46.
Соколов М., Из древней истории болгар, Санкт-Петербург 1879.
Срезневский И., Дополнения к общему повременному обозрению древних памятников русского письма и языка, II, «Известия Императорской Академии наук по Отделению Русского Языка и Словестности», Т. 10. Санкт-Петербург 1861–1863.
Станчев К., Попов Г., Климент Охридски. Живот и творчество, София 1988
Стефанов П., Юлиан Отстъпник и Владимир-Расате, [в:] 1100 години Велики Преслав, Т. 1. Отг. ред. Т. Тотев. Шумен 1995, с. 227–239.
Трифонов, Ю. Достоверен ли е разказът за ослепяването на Борисовия син Владимир?, «Училищен преглед» ХХVІ (1927) № 5–6, с. 864–890.
Турилов А., К изучению Сказания инока Христодула: датировка цикла и имя автора, [в:] Florilegium. К 60-летию Б. Н. Флори, Москва 2000.
Турилов А., «Мъдра Пльсковская» и «Мъдра Дръсторская» – две Мундраги первой болгаро-венгерской войны (география чудес вмч. Георгия в Сказании инока Христодула), [в:] Славяне и кочевой мир. К 75-летию акад. Г. Г. Литаврина, Москва 2001, с. 40–58 (Славяне и их соседи, 10).
Турилов А., Борис, [в:] Православная энциклопедия, Т. VI., Москва 2003, с. 30–32.
Филарет, Историческое учение об отцах церкви, Т. I, Санкт-Петербург 1859.
Централен държавен архив – София, Ф. 3 к, Оп. 1.
Шепард Д., Неспокойни съседи. Българо-византийска конфронтация, обмен и съжителство през средните векове, Прев. Л. Генова, София, 2007
Annales Fuldenses sive Annales Regni Francorum Orientalis, post ed. G. H. Pertzii recognovit F. Kurze, Hannoverae 1891.
Bobcev S., Bulgaria under Tsar Simeon – II, «The Slavonic and East European Review» 8 (1929) № 22.
Bryer A., James Cochran Stevenson Runciman, [in:] Byzantine Style, Religion and Civilization. In Honour of Sir Steven Runciman, ed. by E. Jeffreys, Cambridge 2006, p. XIX.
Buc Ph., Ritual and Interpretation: the Early Medieval Case, «Early Medieval Europe» 9 (2000) № 2, p. 183–210, http://dx.doi.org/10.1111/1468-0254.00065.
Bührer-Thierry G., «Just Anger» or «Vengeful Anger»? The Punishment of Blinding in the Early Medieval West, [in:] Anger’s Past. The Social Uses of an Emotion in the Middle Ages, ed by B. Rosenwein, Ithaca 1998.
Curta F., Southeastern Europe in the Middle Ages, Cambridge 2006 (Cambridge Medieval Textbooks, 39).
Eichler D., Frankische Reichsversammlungen unter Lüdwig dem Frommen, Hannover 2007 (Monumenta Germaniae Historica. Studien und Texte, 45).
Fine Jr. J. V. A., The Early Medieval Balkans. A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, Ann Arbor 1983.
Herrin J., Blinding in Byzantium, [in:] Polypleuros nous. Miscellanea für Peter Schreiner zu seinem 60. Geburtstag, Hrsg. von C. Scholz und G. Makris, München–Leipzig 2000, p. 56–68 (Byzantinisches Archiv, 19).
Lesne É., Les ordonnances monastiques de Louis le Pieux et la Notitia de servitio monasteriorum, «Revue d’histoire de l’Église de France» 6 (1920) № 32, p. 321–338.
Maclean S., Kingship and Politics in the Late Ninth Century. Charles the Fat and the end of the Carolingian Empire, Cambridge 2003.
Milkova F., Les réunions du peuple en tant qu’institution de l’État bulgare médiéval, «Études Balkaniques» 1978 № 4, p. 115–122.
Obolensky D., The Bogomils. A Study in Balkan Neo-Manichaeism, Cambridge 1948.
Obolensky D., The Byzantine Commonwealth. Eastern Europe, 500–1453, London 1971.
Reginonis abbatis Prumiensis Chronicon cum continuatione Treverensi, Recognovit Fr. Kurze, Hannoverae 1890.
Runciman S., A History of the First Bulgarian Empire, London 1930.
Shepard J., Symeon of Bulgaria – Peacemaker, «Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания» «И. Дуйчев» 3 (1989), София 1991, p. 9–48.
Shepard J., Slavs and Bulgars, [in:] The New Cambridge Medieval History, vol. 2: c. 700–900, ed. by R. McKitterick, Cambridge 1995, p. 228–248.
Shepard J., Bulgaria: the other Balkan ‘empire’, [in:] The New Cambridge Medieval History, vol. 3: c. 900 – c. 1024, ed. by T. Reuter, Cambridge 1999, p. 567–585.
Soulis G., The Legacy of Cyril and Methodius to the Southern Slavs, «Dumbarton Oaks Papers» 19 (1965), p. 25.
Šafařjk P., Slowanské starožitnosti. Oddjl děgepisný, Praha 1837.
Vita Hludowici imperatoris, [in:] Monumenta Germaniae Historica. Scriptores, T. II, Hannoverae 1829.
Zlatarski V., The Making of the Bulgarian nation (II), «The Slavonic Review» 4 (1926) № 12, p. 640–644.
Downloads
Published
Issue
Section
License
Twórca oświadcza, że przysługują mu prawa autorskie do utworu i że nie są ograniczone w zakresie objętym niniejszym oświadczeniem oraz że utwór jest dziełem oryginalnym i nie narusza praw autorskich innych osób.
Twórca zezwala Uniwersytetowi Papieskiemu Jana Pawła II w Krakowie na nieodpłatne, niewyłączne i nieograniczone w czasie korzystanie z utworu, to jest:
- utrwalanie i zwielokrotnianie: wytwarzanie egzemplarzy utworu techniką drukarską, reprograficzną, zapisu magnetycznego oraz techniką cyfrową;
- obrotu oryginałem albo egzemplarzami, na których utwór utrwalono (wprowadzanie do obrotu, użyczenie lub najem oryginału albo egzemplarzy, publiczne wystawienie, wyświetlenie, a także publiczne udostępnianie utworu w taki sposób, aby każdy mógł mieć do niego dostęp w miejscu i w czasie przez siebie wybranym);
- włączenie utworu w skład utworu zbiorowego;
- udzielanie przez Uniwersytet Papieski Jana Pawła II w Krakowie sublicencji Creative Commons Uznanie autorstwa-Użycie niekomercyjne-Bez utworów zależnych 3.0 Polska
Uniwersytet Papieski Jana Pawła II w Krakowie udostępnia utwór na Platformie Czasopism należącej do uczelni, na licencji Creative Commons Uznanie autorstwa-Użycie niekomercyjne-Bez utworów zależnych 3.0 Polska. Tym samym uprawnia wszystkich zainteresowanych do korzystania z utworu pod następującymi warunkami:
- zostanie podany autor i tytuł utworu,
- zostanie podane miejsce publikacji (tytuł czasopisma i adres internetowy do oryginalnie opublikowanego utworu),
- utwór będzie dystrybuowany w sposób niekomercyjny,
- nie będą tworzone utwory zależne.
